Home » Жълто » 36-годишната Елен Колева се прекръсти, получава сигнали от космоса и лекува с ръце
Елен Колева получава сигнали от космоса и лекува с ръце

36-годишната Елен Колева се прекръсти, получава сигнали от космоса и лекува с ръце

Елен Колева претърпя нов катарзис на прага на 36-тия си рожден ден, който ще празнува на 31 март, научи vesti365.

Актрисата, която понесе доста негативни реакции покрай отношенията си с бизнесмена Александър Найденов и писателя Калин Терзийски, се завърна в публичното пространство като Елена Калевска. Елена всъщност е рожденото й име, което си върнала, тъй като Елен вече й се струвало „ненужна претенция”, за разлика от преди. Калевска пък идвало от руската й жилка и е артистично наименование от Колева, фамилията на баща й Николай Колев, който бил актьор.

„Но да – всъщност съм и калена доста вече. Обръгнала, надраснала първичните си желания да бъде в центъра на вниманието”, сподели Елена наскоро. Актрисата вече открила истинската си същност и да се приема такава, каквато е. С годините осъзнала, че изпълнявала някакви роли, за да се хареса на някакви хора и да бъде възприемана. „Живяла съм чужди животи дори в личния си живот”, признава Елена и отчита, че не е била честна със себе си. Изминала дълъг път, за да осъзнае, че е време да се запознае с Елена. Истинското си име тя носи във филма „Шивачки”, който преобръща живота й. В лентата на режисьора Людмил Тодоров актрисата, родена в Монтана, печели роля след кастинг с над 400 кандидатки. Елена, която тогава е последна година в НАТИФИЗ, е сред избраните, заедно с Александра Сърчаджиева и Виолета Марковска.

Тя смята, че във филма с колежките й са чисти и искрени. Няма суета и претенция. Докато снимали, живеели в квартирата на Елена на столичната улица „Ангел Кънчев”. Спели на матраци на пода. Опознали се добре при съвместното си съжителство, защото режисьорът Людмил Тодоров искал това, за да станат близки. Тогава Елена, Александра и Виолета били наистина добри приятелки. След края на снимките дружбата им рухва. Днес не поддържат връзка. Началото на разрива като че ли идва с наградата за най-добра българска актриса, която Елена получава през 2007 г. за ролята си в „Шивачки”. Скоро тя разбира жестоката цена, която успехът може да има.

„На 23 години взех наградата за ролята си във филма „Шивачки” и все още чувствата по тази тема са смесени”, признава Елена. Тя се чувствала невероятно, тъй като не е очаквала с първия си филм да получи значима награда. В крайна сметка победата била горчива, тъй като с нея дошъл и краят на приятелството й с Александра и Виолета.

„Смятам, че наградата ни раздели, макар че я посветих на тях и абсолютно го мислех”, споделя Елена. „Шивачки” е филм от трите, но дали наградата само на нея. Това провокирало негативното към нея, дава си сметка днес актрисата. „Много се зарадвах първоначално, но след това си дадох сметка, че едва ли не всеки се пита: „Защо на нея? Тя не се е доказала, прекалено е млада”. 21 неутрални творци бяха гласували за мен, защо не се сърдят на тях?”, казва Елена. Дни след церемонията изпаднала в тежка депресия, която продължила две седмици. Причината е, че е крайно чувствителна. Вече се е научила как да се предпазва, но тогава нямала защита срещу мощната вълна на негативизъма, която я съборила.

„Просто след тази награда бях зле – не излизах, плачех непрекъснато, чувствах се виновна. Колегите ми не бяха до мен. Майка ми остана до мен и две близки приятелки. Не разбирах защо аз трябва да се чувствам така? По никакъв начин нямам вина”, казва Елена. Днес тя следва принципа: което е за теб – е за теб. Днес печелиш, утре губиш. Обича филма „Шивачки” и ако я поканят за втора част, би се съгласила. Не таи лоши чувства към колежките си Александра Сърчаджиева и Виолета Марковска. Смята, че медиите много се погрижили да ги разединят. „Ако сега можем да се върнем там, в онова време, да сме почувстваме близки отново, бих им припомнила как си говорихме до късно и не заспивахме; как си играехме като малки деца в снега, в двора с детските катерушки”, споделя Елена.

След наградата, секват приятелствата, предложенията за работа, задават се и нови удари. Този път в личния живот. Елена избягва да споменава имената на двамата мъже, които я тласнали към промяна. Нарича ги учители. Смята, че такъв е всеки, който минава през живота й. „Едните идват и те бият с пръчка, а другите идват с разбиране и любов. И двата типа учители могат да те трансформират и да те направят много силен”, споделя актрисата. Избрала е сложна програма в сърцето си. Затова много години се е чувствала като жертва, а после разбрала, че е авантюрист, който се развива. На душата не й трябвали комфорт и стабилност. Имала нужда от преживявания. Мъжете в живота на Елена са учители, но и тя е учител за тях. Научила ги, че разочарованието идва тогава, когато искаш да контролираш хората.

Първият „трансформиращ учител” Елена среща малко след като завършва НАТФИЗ. Не му казва името, но става ясно, че визира босът на „Олинеза” Александър Найденов. Той е интересен, различен, потаен, силен. Никога не била срещала такъв. „Безкрайно интелигентно чудовище. Непредсказуем. Всичко това, което в онзи момент ми се струва авантюристично”, разсъждава Елен Колева днес, мислейки за началото на тази любов-изпитание. „Хвърлила се”, искала да изживее тази връзка. Знаела, че „хапката” е твърде голяма, но ще я вземе. Дали ще може да я преглътне, не се запитала. „Започвам да се давя, давя. 6 години”, дава си сметка Елена. От една страна той бил женен, от друга – тя е свободна жена, той къде е тръгнал? И се оказала в ролята на „чудовищна, хищна, фатална жена, която разваля семейства”. Елена нарича разликата във възрастта им, която е 26 години, кармична и подчертава, че водела неравна борба. Първо се опитала да преглътне „хапката”, а след това платила цената. „Платих с физическо и психическо здраве, със загуба всички възможности като актриса, защото през тези години се е работило мен да ме няма”, споделя Елена. Дори не й предлагали работа. И от актриса-явление се превърнала в забравената актриса в разцвета на силите си.

„Получавала съм заплахи, оцелявала съм след покушения. Тъмен период, в който знаех интуитивно, че вървя към пропастта. Някакъв мазохизъм, който искаше опит, ме водеше натам. Много рано разбрах, че си играя с огъня. Искаха да ме обсебят и притежават до ненормална крайност. Жената не е кокали и кожа, жената е душа с ханш, коса, гърди, крака. Всички се правят на много морални, а имат своите мръсни тайни. Вие по-добри ли сте, моралистите? Моят затвор е красив затвор. Но няма как да вирея в актьорските среди, според мен. Просто ми се налага, защото трябва да работя”, казва Елена.

Пътят към възстановяването й е труден. И е път на опознаване. Среща със себе си. Търсене на истини. Тя се обръща към религии, духовни учения, поезия. Не е загубила самоиронията си. Затова в този период без колебание, споделя свое стихотворение: „Аз съм бивша метреса. Страстна, алчна и добра. От метреса се превърнах в поетеса, с чуден мозък съм сега. Роклите захвърлих в гардероба, диамантите дарих със лекота, няма вече мерцедеси, пръстени с рубини, няма майонеза – само прах и суета. Ах, каква съдба. Поезия и супа! Ах, каква съдба”.

След този учител, идва другият. Не вярва, че и той я е обичал. Смята, че това не е обич. След раздялата, Елена работела до изнемогване. Така изтрезняла и от тази любов. Днес тя е съвършена друга. Наранявала е, но е и била наранена. Предавала е, но е и била жертва на предателство. Изпитала е повечето емоционални катаклизми, които е причинявала. Има си своята тъмна страна. Платила е цената за всичко. Сега е сама. Доверява се на живота и следи за знаците – хора, посоки, събития. Къде ще я отведат, не знае. Все пак Елена е изпълнена с надежда.

Днес играе на театрална сцена. „Аз съм хамелеон, това ми е даденост. Всичко ще се нареди, ако просто признаят този мой талант. Ще бъда много щастлива”, убудена е бившата Елен Колева. Тя все още трудно преборва злобата, която се оказва жилава и устойчива. Смята, че трябва да се отдели, затова и не ходи никъде. Животът й е само работа и пътувания. А от скоро има и втора професия. Елена е космоенергет – лекар по нетрадиционна медицина. Дипломата й важи за цял свят. Казва, че лекува с ръцете си.

„Космоенергетиката борави със съществуващи канали, които идват на тази планета от Космоса и ги ползвам, за да помагам на хората”, разяснява Елена. Не се чувства самотна. Не се стреми да се хареса и приобщи. Сега е индивидуалист. Казва, че не прави компромис със себе си. Извървяла е дългият път на катарзиса, който я трансформира. Започва на 25 години и приключва на 35. „Това бяха 10 години минаване през най-различни изпитания”, обобщава Елена Калевска.

хотарена

Твоят коментар

Оцени публикацията
Общо гласували

About Елена Монева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Vesti365 във Фейсбук